Ние обичаме острите неща!

Черно-бял портрет на майстор, който оглежда острие

Преди години жена ми имаше юбилей. Поръчах от Япония много специален комплект от седем ножа, изработени за нейната ръка. Струваха зверски много.

Докато общувахме с японския майстор, той практически ни проведе цял курс по рязане и поддръжка на инструментите — за да няма пръсти в салатата… :)

Обясни ми всичко за остриетата, геометрията, ъглите, заточването с японски камъни и правилната техника. Купих необходимите неща и започнах да точа. Естествено, първите ми опити бяха смешни. Но с малко труд резултатите започнаха да идват.

Аз съм инженер и работата с ръце не ми е чужда. Постепенно започнах да заточвам ножове, брадви и дори саби на приятели. Усъвършенствах се в продължение на години. Заточването първо се превърна в хоби, а по-късно — почти в религия.

Никога не съм смятал да изкарвам пари от това. Докато един ден не ми се оплакаха, че в града трудно се намира човек, който да се занимава със заточване професионално и отговорно.

Това беше моментът.

Вече разполагах с уменията и с половината необходим инструментариум. Оставаха няколко скъпи машини и още по-скъпи консумативи. Диамантите са почти на цената на бъбрек, но трябваше да добавя и съвременните прахови стомани към възможностите си.

А старият врачански камък стои тихо в ъгъла и чака по-добри дни…

Техническа рисунка на ножица